ЛИТЕРАТУРА
ПОЕЗИЯ
Земята ще е с мен
Не знам дали ще има за това знамение --
че земляните, примитивни, ще се преродим...
Уверена съм, че прашинка съм нищожна
в космическия необятен мрак и тишина.
Дали разпадането ми на кванти е възможно,
когато преминавам към отвъдната страна?
Дори и да премина във четвъртото, тогава
останала без памет, само струи светлина,
ще сетя остро, рязко как внезапно полудявам,
лишена от връвта си пъпна с майката-Земя!
Дори градини светлозрачни и лъчисти
да сътворя със силата на свойта мисъл,
това не ще успее нивга да изчисти
представата за красота във земния й смисъл...
Не помня...Не съзнавам...Раждам се...НОВОРОДЕНО!
И все пак...в някой атом мой...Земята ще е с мене...
Лили Чолакова
Дали разпадането ми на кванти е възможно,
когато преминавам към отвъдната страна?
Дори и да премина във четвъртото, тогава
останала без памет, само струи светлина,
ще сетя остро, рязко как внезапно полудявам,
лишена от връвта си пъпна с майката-Земя!
Дори градини светлозрачни и лъчисти
да сътворя със силата на свойта мисъл,
това не ще успее нивга да изчисти
представата за красота във земния й смисъл...
Не помня...Не съзнавам...Раждам се...НОВОРОДЕНО!
И все пак...в някой атом мой...Земята ще е с мене...
Лили Чолакова
